Когато утрото прегръща вечерта
обгърнато от северно сияние,
цигара палиш с вятърна мечта –

А зад кулисите смехът заглъхва-
примесен със умора от деня,
по миглите стаено плъзва-

И стъпка по стъпка, през новото време,
във нова година с тебе вървим.
Събрали в шепи мечти съкровени,

„ГОЦА. В тъмното, ами! Търсих покрай, реката: няма го. Намерих брод, почнах да се събувам. Водата студена, надве ме преряза, но я прегазих, какво да правя! Тръгнах от другата страна. през едни ниви, ни се чува нещо, ни се вижда нещ...

;))

Дядо Коледа, прости ми,
много слушах, но сгреших –
като пишех своето име,

И роди се звезда сред звездите,
и изгря Витлеемска звезда –
да огрява, там вътре в душите

Море, бела Яно –
щерко самодивска,
дай да ти прихвана

;) ....Глас 11000 - Mem ....11001 - Ка4ак...11002 - Мartito...11003 - Kuracpalac....малък поздрав за вас....:)))
Само как хубаво ми се подредихте....;))

Целуни ме в дъжда под звездите,
прегърни ме със топла ръка.
Да танцуваме в звездния ритъм –

Къде си тръгнал, Страннико, кажи ми?
Защо потъваш в сивата мъгла?
И само тихо шепнеш своето име,

Търси се жив или „мъртъв” –
онзи принц с руси коси,
с приказни царски одежди